Суецката криза

През лятото на 1956 г. египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал. Официалната причина за национализацията е, че средствата от канала ще бъдат необходими за изграждането на язовир Асуан, за чието финансиране малко преди това Великобритания и САЩ са оттеглили предложението си. С този акт египетският президент, влизайки в нарушение на по-ранно споразумение с Великобритания, нанася удар на икономическите интереси на страните от Западна Европа и най-вече на главните акционери свързани с канала - Великобритания и Франция. Започва т.нар. Суецка криза. Опитите за разрешаване на ситуацията с дипломация не водят до съгласие, а Франция и Великобритания налагат икономически санкции на Египет. На 29 октомври, в изпълнение на тайно споразумение на двете западни държави и Израел, израелски войски нахлуват в Египет и се насочват към Суецкия канал. Няколко дни по-късно френско-британски войски извършват десанти в района на канала, за да вземат управлението над него, а Синайският полуостров попада под израелски контрол. Египетското противодействие е слабо и съюзниците достигат военните си цели, но Суецкият канал остава блокиран. Под силен политически натиск от страна на САЩ, СССР и ООН на 7 ноември 1956 г. военната инвазия е прекратена и войските започват оттеглянето си от Египет. Това е тежко политическо сътресение за двете силни западни държави, което носи голяма популярност на египетския президент в арабския свят. Египетската собственост на канала е потвърдена от ООН и от пролетта на 1957 г. той изцяло отваря за корабоплаване.

Суецката криза е показана върху картата "Арабско-израелски конфликт до 1956 г." Цялата карта и легендата към нея, както и карта на "Арабско-израелски конфликт, 1956 г. - началото на XXI век" ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 8.-9. клас.