Новият Рим

През 330 г. Римската империя се сдобива с нова столица. Това се случва при управлението на император Константин I Велики, който избира мястото на новата столица да бъде на брега на Босфора, където се намирал древният град Византион. Тази стъпка е продиктувана не само от доброто географско положение на града, намиращ се на границата на два континента, но и заради по-стабилното икономическо и политическо положение на източната част на империята. Константин I започва мащабно строителство, за да подготви града за функциите му на управленски център на империята. На 11 май 330 г., след по-малко от 6 години строителни и укрепителни дейности, „Новият Рим“ е тържествено осветен и обявен за столица. Градът получава името на владетеля – Константинопол и започва бързо развитие, за разлика от западащия по това време Рим. В следващите векове Константинопол се превръща във величествен многолюден град, важен икономически, политически и културен център и един от най-добре укрепените за времето си градове. Българските царе неведнъж опитват да го превземат, но мечтата им остава несбъдната.

Константинопол, IV-V век е показан като врезка към картата „Римската империя при Константин Велики“. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 5. клас.