Битката при река Шайо (1241 г.)

През XIII век монголски войски предприемат мащабен завоевателен поход към Източна и Централна Европа. Предвождани от внука на Чингис хан - Бату хан, и опитния стратег Субетай, монголите превземат град след град от южните руски княжества. През пролетта на 1241 г. достигат и до унгарските земи. Унгарското кралство е следващата бариера пред ордите, стремящи се да навлязат дълбоко в Европа, и повод да обявят война намират в отказа на унгарския крал Бела IV да предаде куманите, които намират убежище в страната му след разгрома от монголите при река Калка през 1223 г. Решителната битка между войската на Бела IV и монголите е на 11 април 1241 г. край река Шайо. Засипани от стрели и камъни, унгарците обръщат в бягство, превръщайки се в лесни жертви и губят битката. Останали без защитата на войската си, унгарските земи са разграбвани от монголите месеци наред. Крал Бела IV се укрива в Далмация докато ордите ненадейно започват да се изтеглят обратно към Азия, минавайки през Сърбия и България. След опустошителното нашествие унгарският крал започва усилено възстановяване на страната, което му носи прозвището "втори основател на държавата".
 

Монголското нашествие и битката при река Шайо са показани на картата "Централна и Източна Европа, XIII-XV век". Цялата карта ще откриете в
 Атлас по история и цивилизации за 6. клас с подробна легенда и изображения, илюстриращи разглеждания период