Чипровско въстание (1688 г.)

През 1688 г. населението на Чипровци и католическите села около града се вдига на бунт срещу османската власт. Активизирането на българите от северозапада е свързано с близките австрийски успехи над османските войски. През пролетта на 1688 г. от Чипровци тръгват чети в подкрепа на хабсбургските войски, за да помогнат на християнското настъпление. Превземането на Белградската крепост дава тласък за избухването на въстанието и разрастването му в региона. Негови водачи са чипровчаните Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Въстаниците правят укрепен лагер край Кутловица (днес Монтана), а срещу тях освен османските части се насочват и унгарски съюзници на султана начело с граф Имре Тьокьоли. След ожесточена съпротива и без външна подкрепа за българите, въстанието е потушено. Чипровци и околните разбунтувани села са разрушени изцяло. Освен избитите българи има и отвлечени в робство. Хиляди жители на региона бягат на север от Дунав, за да търсят спасение. Много от тях се заселват в областта Банат и са познати като „банатските българи“.

Районът на Чипровското въстание, походът на унгарската войска срещу българите и последвалите бежански потоци са показани на картата „Съпротива срещу османската власт в края на XVII век“. Ще я откриете в  Атлас по история и цивилизация за 6. клас и в Атлас по история и цивилизация за 10. клас.