Дълбокият мир при цар Петър I

През 927 г., след смъртта на цар Симеон, на българския престол се възкачва неговият втори син - Петър. Това е началото на миротворна външна политика, която цели да даде възможност на народа да се възстанови от продължителните военни походи от предните десетилетия. На днешната дата (8 октомври) през 927 г. цар Петър сключва църковен брак с внучката на византийския император Роман I Лакапин - Мария Лакапина. Византийската принцеса приема името Ирина (от гръцки "мир") в чест на "дълбокия мир", чийто залог става тя. С договора между двете държави, скрепен с династичния брак, Византия се съгласява да изплаща ежегоден данък и признава на Петър царската титла, а Българската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия. Мирът с Византия обаче не гарантира спокойно управление на страната. Вътрешни размирици отслабват управлението и се създават предпоставки за нападения от съседите, водещи до териториални загуби. На няколко пъти маджарите нахлуват в българските земи, опустошавайки наред. След дългогодишен мир през 967 г. българо-византийските отношения се влошават. Следват и походи на русите под предводителството на княз Светослав I. Междувременно в страната силно се разпространява богомилското учение. Управлението на Петър I продължава цели 42 години, през които царят се стреми чрез мирни средства да поддържа цялостта на обширните държавни граници.

На картата "България при цар Петър, 927-969 г." е показана територията на страната в края на управлението на цар Петър, териториалните загуби в полза на съседните държави, походи срещу България и други важни за разглеждания период събития. Картата е обогатена с миниатюри с кратко описание. Цялата карта ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.

Карта на България при цар Петър I ще откриете и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.