Блог категории

Пътят към Каноса

Дата: 25 Яну 2021

През XI-XII век в Европа се разгръща остър конфликт между католическата църква и светската власт. Папството централизира цялата църковна власт във всички католически държави в своите ръце и подкопава властта на монарсите. Някои от владетелите се противопоставят на това външно управление в земите си, за да защитят върховенството на своята власт. Конфликтът, известен като Война за инвеститура, е най-силно е изразен в Свещената Римска империя и достига върхова точка при сблъсъка между император Хайнрих IV и папа Григорий VII. Спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война. През 1076 г. папата временно отлъчва Хайнрих IV и освобождава всичките му християнски поданици от клетвата им за вярност към него. Като последица от отлъчването императорът трябва да се откаже от трона. Хайнрих IV прави опити да се срещне с папата, който накрая се съгласява да го приеме, ако се покае. Принуден да предприеме тази стъпка, императорът се насочва към Италия и на 25 януари 1077 г. пристига пред замъка Каноса, където е допуснат до вратата бос, свалил от себе си символите на властта. Навън, пред портата на замъка, в който е отседнал папата, императорът прекарва три дни, коленичещ в очакване да получи прошка. Накрая, на 28 януари, портите се отварят за Хайнрих, позволено му е да влезе и папата вдига отлъчването. Въпреки покаянието и получената прошка, борбата между двамата продължава и по-късно императорът отново е отлъчен от църквата. Войната за инвеститурата приключва много след края на управлението на Хайнрих IV с Вормския конкордат (1122 г.), който запазва в орязан вид имперската църква в немските земи. Драматичните събития край италианския замък остават известни като „Унижението в Каноса“ или „Пътят към Каноса“.