Княз Александър Батенберг

На 26 юни 1879 г. княз Александър Батенберг полага клетва в Търново и поема управлението на Княжество България. Участието му като офицер доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.) и роднинските връзки с руската императрица му дават предимство пред другите кандидати за българския престол. Младият Батенберг, едва 22-годишен, е избран от Великото Народно събрание за български княз, след предварителни договорености между Великите сили и по предложение на руския император. Управлението му трае 7 години – едни динамични и трудни години за току-що освободилата се страна и години, в които князът постепенно показва все по-недвусмислено желанието си да бъде самостоятелен владетел на независима държава. С подкрепата си на Съединението, той застава категорично зад стремежите на българския народ, а след победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.), Александър I е герой за поданиците си. Влошените му отношения с Русия обаче са сериозен политически проблем, който води до преврат, контрапреврат и в крайна сметка – абдикация. Макар и обвиняван от мнозина за някои от противоречивите си решения и политически грешки, сред които и суспендирането на Търновската конституция, Александър I остава в българската история като князът Обединител, при чието управление територията и населението на страната се увеличават значително.

Стенната карта "Съединение на България и Сръбско-българска война, 1885 г.".

Карти на Съединението и Сръбско-българската война ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.