Дата: 02 Май 2020
По време на управлението си кан Борис, по-късно княз Борис I, извършва съдбоносни за българския народ дела - покръстване в източноправославна християнска вяра и просвещение.
Във времена на сложна политическа обстановка, покръстването има за цел да обедини народа, премахвайки религиозните и културните му различия. Макар и с внушителна територия, многобройно население и голяма бойна сила, България не заема подобаващото ѝ място на международната сцена, подценявана от християнска Европа заради „езическото“ си население. В покръстването на народа княз Борис вижда възможност за по-добро развитие за страната.
Другият значителен за прогреса на страната акт на княза е радушното приемане на учениците на Кирил и Методий през 886 г. Положени са основите на една широка книжовно-просветителска дейност, доразвита по-късно при цар Симеон. Това определя културното развитие на българите занапред и ги поставя сред най-развитите европейски народи по това време.
Българската църква канонизира княз Борис I за светец и на днешната дата - дата на смъртта му (2 май) почита св. цар Борис-Михаил.
Цялата карта "България при княз Борис I, 852-889 г." ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Стенна карта "България при княз Борис I (852-889) и цар Симеон (893-927)"
Остави мнение/коментар