Иван Гешов

Иван Евстратиев Гешов е един от видните български общественици и държавни дейци в страната ни след Освобождението. Роден в заможно семейство, високообразован, владеещ няколко чужди езика, той натрупва солиден опит като финансист. Областите му на изява обаче, далеч надхвърлят финансовите дела. Изявява се като публицист, като за антитурските си дописки за английски вестници след потушаването на Априлското въстание е осъден на смърт, но е амнистиран. Той е министър-председател на България (1911-1913 г.), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания, председател е на Българското книжовно дружество (БКД) от 1898 г., по-късно Българска академия на науките (БАН), и на Българския червен кръст (БЧК) от 1899 г. до смъртта си. Макар и да допуска грешки като политик и дипломат, Гешов прави много за благото на родината и на българите. Проявява се като голям филантроп и спомага значително за развитието на българската наука и образование. Умира в София на 11 март 1924 г.

Картата "Култура и образование, 1879-1912 г." ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

„Борих се против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството, на жестокосърдечието, на низките инстинкти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо несвое, за нещо чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото благо“

Иван Ев. Гешов