Дата: 04 Мар 2021
През 869-870 г., по инициатива на византийския император и на римския папа, в Константинопол се състои всехристиянски църковен събор, който има за цел да уреди възникнали въпроси между Изтока и Запада. Сред задачите на събора възниква и решаването на църковния статут и принадлежността на новопокръстения български народ. В борбата между римското и византийското духовенство по този не само църковен, но и политически въпрос, българския княз лавира, целейки по-голяма самостоятелност на църквата. За да ограничат папските домогвания и с идеята да си осигурят влияние в България, византийците са склонни на по-големи отстъпки. Така на 4 март 870 г. е решено българската църква да премине под върховенството на Константинополската патриаршия, но като самоуправляваща се архиепископия. Един дипломатически успех за княз Борис I и важна първа стъпка към пълна автономия на Българската църква.
На картата "България при княз Борис I, 852-889 г." са показани българските църковни епархии, възстановени или новопостроени български църкви от разглеждания период, църковния събор в Константинопол и др. Картата ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Стенна карта "България при княз Борис I (852-889) и цар Симеон (893-927)"
Остави мнение/коментар