Дата: 22 Сеп 2020
На 22 септември 1921 г. на 71-годишна възраст завършва живота на големия български писател и поет Иван Вазов. Погребан е с големи почести, обичан от целия български народ. На гроба му зад църквата „Света София“ в столицата е поставен камък - Витошки сианит, от морените в планината, където поетът обичал да ходи на отдих.
С творчеството си Патриархът на българската литература, както е наричан Вазов, учи на родолюбие, патриотизъм и човещина. Произведенията му отразяват две исторически епохи – Възраждане и Следосвобожденска България. В тях той прославя както красотата на българската природа, така и националноосвободителните борби на народа ни. Оставя за поколенията многообразие от произведения, изпълнени с незабравими картини и герои. Първият български роман – „Под игото“, възхитителните оди от „Епопея на забравените“, паметните повести „Чичовци“ и „Немили-недраги“, разказите „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“, незабравимите стихотворения „Аз съм българче“ и „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ са само малка част от наследството, което народният поет ни оставя. Повече от век те продължават да бъдат четени, изучавани и обичани, защото както е написал Вазов:
„Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.“
Картата „Култура и образование, 1879-1912 г.“ е част от 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Ще я откриете също и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Стенно табло "България - забележителности и символи. Велики българи."
Остави мнение/коментар