Дата: 04 Юни 2020
През епохата на Възраждането, двама български духовни водачи самоотвержено ръководят движението на народа ни за църковна независимост - Неофит Бозвели и Стоян Михайловски (Иларион Макариополски). През 1844 г. духовниците официално поставят пред Високата порта исканията на българите за самостоятелна църква. Исканията са отхвърлени, а двамата народни водачи са заточени в Света гора. Там на 4 юни 1848 г. завършва дните си Неофит Бозвели. Временният неуспех на движението обаче не сломява желанието на народа да продължи борбата срещу гръцкото духовенство. Стъпка по стъпка, преминавайки през създаване на българска църковна община в Цариград, начело с български владика, провъзгласяване през 1860 г. от Иларион Макариополски на отделяне на Българската църква от Патриаршията, разширявайки подкрепата си, движението стига до успешното разрешаване на въпроса. През 1870 г. турският султан издава ферман за учредяването на самостоятелна българска църква, с което и очертава границите, в които живее българско население. Иларион Макариополски умира на 16 юни 1875 г. в Цариград. С дейността си, двамата духовнци, оставят своята ярка следа в историята на Българското възраждане.
Картата "Движение за самостоятелна църква"ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас
Стенна карта "Възрожденска просвета и култура, XVIII-XIX век. Борба за самостоятелна църква, XIX век"
Остави мнение/коментар