Панайот Хитов

На 22 март 1918 г. в Русе завършват дните на славния български революционер Панайот Хитов. Горещият му патриотизъм го праща на многократни прекосявания на родните земи начело на хайдушки чети в годините на националноосвободителните борби на народа ни. Помощник на Раковски в революционната му дейност, войвода на чета от трийсетина души, преминала пролетта на 1867 г. през българските земи за да подбужда народа за борба, активен член на БРЦК. Прочутият войвода самоотвержено се включва и в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), начело на българска доброволческа чета. Доживял Освобождението, Панайот Хитов участва дейно в обществено-политическия живот на страната. За своите хайдушки години, обичаният от народа войвода разказва в записките си "Как станах хайдутин":
"А потерата като ни остави и се върна, срещнала баща ми там близичко на пътеката. Улавят го. В торбата му хляб и други работи за ядене. „Ха! Ето баща му дошел да им носи хляб!”
Той — баща ми, като се видял в капана, казал, че дошел да донесе хляб и ядене на своя козар, защото днес било заговезни. Потерата го вързала, натоварват на гърба му Стояновата чанта, ятагана, бъкела с вино и закарват го в конака. Затварят го там, но не го били. Турската полиция се „съжалила” над стария наш баща и наредила по един изкуствен начин да го мъчат: турили кукуруз (царевица) под краката му, събули го бос и го държали 3 деня и 3 нощи прав. Мушкали го да не заспи, за да бълнува и така да узнаят дали наистина той не ме знае и не ме е виждал. Но баща ми като бълнувал — говорил за други работи, а за мен нищо не споменал. Нито пък за шуре ми Стояна. Подир това полицията се уверила, че баща ми не ме е виждал и нищо не знае за нас, и след 10 или 15 дена, пуснали го. Но му се повредили краката от тогава, и след няколко години, най-напред го заболели и почнали да му оттичат табаните, а сетне до пояса чак отекъл и според брат ми Христо той от това и умрял."

Пътят на четата на Панайот Хитов е отбелязан на картата "Националноосвободителни борби след 1856 г.". Цялата карта ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.