Св. Георги Софийски Нови

Християнската вяра на българския народ е една от главните духовни опори съхранили българите през вековете на османско владичество. Опитите от страна на османците да сменят вярата на българите оставят дълбоки следи в съзнанието на народа. Запомнящ се пример за отстояване на вярата дава в началото на XVI век младият златар Георги. Останал рано сирак, той напуска родното Кратово и се заселва в София, където изкарва прехраната си със златарство. Изкусните му занаятчийски умения и външна красота правят впечатление на местните турци и пораждат желанието им да го привлекат към тяхната вяра и общност. Опитите им за помохамеданчване на златаря претърпяват неуспех, той твърдо и смело защитава християнството. Разгневените мюсюлмани настояват пред властите да бъде наказан и Георги е хвърлен в затвора. Въпреки че кадията го намира за невинен, на 11 февруари 1515 г., местните турци самоволно завличат 18-годишния младеж на мегдана и го изгарят на клада. Мъченическата му смърт прави силно впечатление на хората.
Днес българската православна църква почита паметта му - св. мъченик Георги Софийски Нови.

Картата "Църквата в опора на българите, XV-XVIII в.", на която са отбелязани манастири, книжовни средища, килийни училища и др., е част от в Атлас по история и цивилизации за 6. клас и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.