Мара Бунева

През януари 1928 г. българската революционерка Мара Бунева привлича вниманието на цяла Европа към погазването на човешките права и агресията на сръбските власти към българите в Македония. Родената в град Тетово, в семейство на български патриоти, Мара Бунева е приобщена към редиците на ВМРО и изпълнява задачи на организацията. Тежката съдба на българите, останали в границите на съседните ни държави - Кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) и Гърция, изостря чувството за справедливост на революционерката. В защита на техните права, на 13 януари 1928 г., в Скопие, в близост до каменния мост на река Вардар, тя изпълнява смъртна присъда, издадена от ВМРО, разстрелвайки Велимир Прелич. Сръбският юрист е смятан за главен виновник за Скопския студентски процес срещу дейци на Македонската младежка тайна революционна организация, подлагани на жестоки изтезания. След дръзкия си акт, решителната жена стреля и в себе си и на 14-ти януари умира от раната си. Саможертвата ѝ я превръща в символ на борбата срещу тиранията, упражнявана над българите в македонско от чуждата власт.

Картата показва Балканите след Първата световна война. Освен държавните граници след войната (към 1923 г.) са изобразени и границите към 1914 г. Териториалното разпределение след войната предизвиква бежански потоци и напрежение между балканските държави (също означени със знаци на картата). Тя е част от  Исторически атлас на Югоизточна Европа.