Цариградска посланическа конференция

На 23 декември 1876 г. (4 януари 1877 г. по нов стил) е свикана Цариградската посланическа конференция с участието на Великите сили от една страна и Османската империя - от друга. Конференцията е опит за мирно разрешаване на Източната криза, като целта ѝ е да се вземат решения за преобразувания в европейската част на Османската империя. На предшестващите конференцията заседания се стига до решение да се даде автономия на българите в граници близки с обхвата на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г. Това е официално и авторитетно признание за националната ни обособеност. Османската империя обаче отхвърля предложенията за реформи и конференцията завършва с неуспех. Става ясно, че разрешаване на Източната криза ще се търси по пътя на войната.

На картата "Граници на България според Цариградската посланическа конференция (1876-1877 г.)" е отразено крайното предложение на Великите сили за обособяването на българската автономия. Добавени са и карти, на които са разгледани българските проекти за възстановяване на България и още предварителни проекти на представители на Великите сили - граф Игнатиев, княз Церетелев, маркиз Солзбъри и др. За първи път е направен опит подробно да се изобрази административно-териториалното деление на европейската част на Османската империя през този период. Ще откриете и възприетите наименования на селищата към 1876 г., както и кратка историческа справка за събитията, довели до свикването на Цариградската конференция.
Картата е полезна придобивка за всеки, който се интересува от история.

Карта "Граници на България според Санстефанския мирен договор от 19 февруари (3 март) 1878 г."