Охридско-Дебърско въстание, 1913 г.

На 7 септември през 1913 г., малко повече от месец след края на Междусъюзническата война, в Дебърско, Стружко и Охридско избухва въстание срещу новата сръбска власт в района. След подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г. (стар стил), разделил по-голямата част от Македония между Сърбия и Гърция, ВМОРО започва мирни инициативи пред Великите сили с надежда за ревизия на договора. Междувременно сръбските власти засилват гоненията и репресиите над населението с изявено българско самосъзнание. Бързо се разбира, че по мирен път няма да се постигне промяна и ВМОРО се насочва към организиране на въоръжена съпротива, в което се включват и албански революционери. Въстанието избухва непредвидено по-рано и без всеобхватна подготовка. Обединени български и албански чети макар и за кратко успяват да прогонят сръбските власти от Дебърско, Охридско и Стружко. Срещу разбунтуваното население обаче освен редовна армия, Сърбия изпраща и полувоенни формирования. При потушаване на въстанието сръбските войски и чети извършват масови насилия и разрушения. Ограбени и изгорени са стотици села. Освен бунтовници са избивани и жестоко изтезавани невинни жители включително жени и деца. Насилия са извършвани и в невъстанали македонски райони. Зверската жестокост, с която е извършено потушаването на въстанието и настъпилият терор водят до бежански вълни към пределите на България и Албания. Повече от 30 000 българи бягат от домовете си, за да спасят живота си.

Охридско-Дебърското въстание е отбелязано на картата „Югоизточна Европа след Балканските войни“. Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.