Букурещки договор (1913 г.)

На 10 август (28 юли стар стил) 1913 г. е сключен Букурещкият мирен договор, който слага край на Междусъюзническата война и донася на България първата национална катастрофа.
Букурещкият договор, заедно с подписаният септември същата година Цариградски договор, уреждат отношенията на притиснатата от всички страни България с нейните противници от войната - Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя. Вместо да осъществи бленуваното национално обединение, страната получава само част от Западна Тракия и Пиринския край и е принудена да да се раздели с Южна Добруджа, отстъпена на Румъния, Сърбия и Гърция си поделят Македония, а Османската империя си връща Одринско. Злополучният договор променя не само политическата карта на Балканите, но и етническата. Хиляди българи се насочват към границите на страната, а останалите в пределите на съседните страни са подложени на гонения и етническа асимилация.

Букурещкият договор е отбелязан на картата "Междусъюзническа война, 1913 г.", където са изобразени настъпленията на войските на воюващите страни, важни битки и др. Показани са териториите, присъединени към България, Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя според Букурещкия и Цариградския договор. Карти на Междусъюзническата война ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас, Атлас по история и цивилизации за 10. клас и Исторически атлас на Югоизточна Европа.

Стенна карта  "Балканска война (1912-1913)" с врезка "Междусъюзническа война, 1913 г." и "Балканите след Междусъюзническата война"