Цар Ивайло

 През пролетта на 1277 г., разгневени от безпомощността на цар Константин Тих Асен да се справи с татарските набези, селяните от североизточните части на България въстават. Начело на въстанието застава Ивайло, според някои източници прост свинар, а според други - болярин. Това е едно от малкото успешни селски въстания в Европа, като на следващата година Ивайло е провъзгласен за цар. Той успява да организира и ръководи войска от селяни, като постига редица победи срещу татари, византийци и вътрешните си врагове в държавата. Но военните действия продължават прекалено дълго и селяните започват да го изоставят. Обграден отвсякъде с врагове, попаднал в политически интриги на византийци и български боляри, той решава да потърси помощ при татарския хан Ногай. Византийците успяват да влезнат в съюз с татарите и под тяхно давление Ивайло е посечен.

Карта "България през втората половина на XIII век", която включва управлението на Ивайло, ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.