Александър Стамболийски

На 14 юни 1923 г., по време на Деветоюнския преврат, в дома си в с. Славовица, зверски е измъчван и убит Александър Стамболийски - министър-председател на България.
Убийството е организирано от военния министър и извършено от активисти на ВМРО. Причините са водената от Стамболийски политика и несъгласието на военни, интелектуалци и политици с нея. Републиканец и пацифист, на него се пада тежката и неприятна задача да подпише Ньойския договор и да ръководи държавата след преживяната национална катастрофа. За да преодолее международната изолация на страната след Първата световна война, активно участва в Обществото на народите. За доброто си отношение към сърбите е обвинен, че подкрепя идеята за федерация на южните славяни. По време на управлението си въвежда ограничение на поземлената собственост, трудова повинност, опростява се правописа. Вследствие на всички тези радикални действия, губи подкрепата на по-голямата част от обществото. Управлението му често се категоризира като своеобразна диктатура и авторитаризъм. Чашата прелива проведения през 1922 г. референдум за осъждане на виновниците за националната катастрофа и последвалия съд за част от военния и политически елит.

На картата "България след Първата световна война" са показани териториите, отстъпени от България според Ньойския мирен договор. Изобразени са и районите, обхванати от Юнското въстание и от Септемврийското въстание (1923 г.); селищата, овладени от въстаниците през септември 1923 г. и др. Картата е част от Атлас по история и цивилизации за 7. клас и Атлас по история и цивилизации за 10. клас.