Хайдут Велко Петров

Хайдут Велко Петров е един от славните борци срещу османската власт от началото на XIX век. Роден е в село Леновци (днес Леновац в Сърбия) около 1780 г. и още в юношеските си години се присъединява към хайдушка чета. Като хайдутин участва в четата на един от водачите на Първото сръбско въстание - Станой Главаш и е един от многото български доброволци от района на Видинско и Поморавието, сражавали се в подкрепа на сръбския бунт за свобода. През 1806 г. се отличава в битката за Белград. Смелите набези на хайдут Велко в Северозападна България от двете страни на река Тимок разнасят славата му и подбуждат населението там към бунтове. Целта на Велко е да освободи българските земи в района. През 1813 г., малко след края на Руско-турската война от 1806-1812 г., храбрият войвода, начело на 3 000 български юнаци, атакува Видинската крепост. Очакваната от него сръбска помощ не идва и той е отблъснат от турската армия, след което се укрепява в Неготин. Там три седмици героично се отбранява срещу многократно по-големия враг до деня на смъртта си.

Центровете на действие на хайдут Велко Петров са отбелязани със знаци на картата „Борбите на българите в началото на XIX век“. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Карата ще откриете също и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.