Иван Кулин

През юли 1870 г. умира големият български патриот, борец за свобода и герой от Северозападна България – кнез Иван Кулин.
Роден през 1803 г. в с. Медковец, син на Ангел Кулин - хайдушки предводител и участник в Първото сръбско въстание, той поема по бащиния път още в юношеските си години. Името му се свързва с всички бунтове против турската власт и подтисничество в северозападния край на българските земи. През 1836-1837 г. участва във въстанието в района на Пиротско, Берковско и Белоградчишко, а по-късно е избран за кнез на родното си село. През 1850 г. е от главните организатори на героичното Видинско (Белоградчишко) въстание, което е жестоко потушено, а населението – безмилостно репресирано. Иван Кулин е заловен и изпратен в затвор, откъдето успява да избяга и да замине за Влашко. По-късно се установява в Зайчар и през 1856 г. участва в следващото въстание от региона – Димитракиевата буна. Той е участник и в Първата българска легия на Георги Раковски през 1862 г. Оглавява организацията на голямата Зайчарска чета през 1867 г., чиято цел е била да се съедини с четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Балкана, подбуждайки народа за борба за свобода. Обещаната помощ от сръбските власти за прехвърляне на четата през сръбско-турската граница не идва, напротив - турските власти са уведомени за плановете на четниците. След сръбското предателство и унищожаването на четата, Иван Кулин успява да оцелее, но е постоянно следен от властите и без право да се върне в родния си край. Големият българин не успява да види отечеството си свободно, за което той се бори през целия си живот, и издъхва в пределите на Сърбия в град Зайчар.

На картата „Националноосвободителни борби, 1839-1856 г.“ са показани районите на Видинското въстание (1850 г.) и Димитракиевата буна (1856 г.). Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
В същия атлас са и картите „Борбите на българите в началото на XIX век“ и „Националноосвободителни борби след 1856 г.“ Всички те съдържат част от делото на българския революционер Иван Кулин.

Националноосвободителните борби на българския народ са показани и в карти в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.

Стенна карта  „Националноосвободителни борби (1804-1869)“