Паисий Хилендарски

19 юни е ден за почит на делото и паметта на народния будител и духовник св. Паисий Хилендарски.

Роденият в Самоковската епархия (вероятно в Банско) през 1722 г. бъдещ идеолог на Българското възраждане, се замонашава и постъпва в Хилендарския манастир през 1745 г. Там съзрява идеята му да напише произведение, с което да възкреси историческата памет на народа ни. Честите пътувания из страната дават възможност на монаха да се среща с много българи и той разбира, че угнетеният от чуждата власт народ има нужда от национално пробуждане и възстановяване на изгубената връзка със собствената му история. Паисий събира сведения от манастирските архиви, свързани с българската история, за да напише в периода 1760-1762 г. своето патриотично съчинение – „История славянобългарска“. За да достигне до повече хора написаното, Паийсии обикаля българските земи и дава ръкописа на будни българи да го четат, преписват и разпространяват. Така Паисиевата история поема път, който ще даде самочувствие на българите и ще спомогне за обединението им в борбата за национално освобождение. Предполага се, че Паисий умира през 1773 г. на път за Света гора, но това не спира разпространението на творбата му. Обявен е за светец от Българската православна църква.

Името на Паисий Хилендарски, заедно с имената на още български будители, е отбелязано край родното му място на картата „Български будители, XVIII-XIX век“. В картата са показани и манастири – духовни средища от разглеждания период. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас