Дата: 30 Мар 2020
На 30 март 1856 г. на конгрес в Париж е подписан Парижкият мирен договор, с който се слага край на Кримската война. Тя започва през 1853 г., като воюващите са от една страна Руската империя, а от друга - съюз от Османската империя, Франция, Великобритания и Сардинското кралство. Причините за войната се коренят в борбата за влияние на Великите сили върху териториите на западащата Османска империя. Военни действия се провеждат на различни територии, но достигат връхната си точка на полуостров Крим. След тежки битки и стотици хиляди убити, конфликтът завършва в полза на съюзниците. Според Парижкия договор Черно море става демилитаризирана неутрална зона, гарантира се свободно плаване по Дунав, княжествата Влахия и Молдавия остават под османски сюзеренитет, но с условна независимост. Русия отстъпва части от Южна Бесарабия и владенията си при делтата на Дунав.
Кримската война дава надежди на българите за свобода и предизвиква раздвижване не само сред емигрантите. Български доброволци вземат участие в боевете. През 1853 г. Раковски създава „Тайно общество“ в Цариград, което цели да подготви българите за съвместни действия с руснаците срещу общия враг, а през 1854 г. формира чета в опит да се свърже с руските войски. Въпреки че на Парижкия конгрес българският въпрос не е повдигнат изобщо, бунтовните акции в българските заеми продължават и след войната. През лятото на 1856 г. във Видинско започва т.нар. Димитракиева буна, а в Търновско е бунтът на дядо Никола Филиповски.
Военните действия на Балканите, в Черно море и Кавказ са показани в картата „Кримска война, 1853-1856 г.“. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в Исторически атлас на Югоизточна Европа. В него ще откриете и карта „Териториални промени, 1799-1856 г.“, в която са показани отстъпените от Руската империя територии според Парижкия договор.
За отражението на Кримската война върху българите можете да разгледате картата „Националноосвободителни борби, 1839-1856 г.“, в която са отбелязани действията на Раковски по време на войната, Димитракиевата буна, бунтът на дядо Никола Филиповски и др. Картата ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10.клас.
Остави мнение/коментар