Количка

0 артикула
Вижте всички статии

Ильо войвода

 
???? На 17 април през 1898 г. в Кюстендил завършват дните на Ильо войвода, български хайдутин и революционер, който с делата си се нарежда сред националните ни герои.
Роденият през 1805 г. в Берово (днес в Северна Македония) Илия Марков Попгеоргиев след 20-тата си година става пазач в Рилския манастир и години наред разгонва турски разбойници от района. По-късно се жени и връща в родното село, но нетърпящ чуждото подтисничество той влиза в конфликт с местния байрактар, който му устройва засада и в престрелката убива брат му. Ильо отмъщава на байрактаря и след тези събития става хайдутин. Събира дружина и няколко години броди из Малешевска планина и околностите. През това време къщата му е разрушена, а семейството му тормозено или разкарвано по затвори. През 1861 г. войводата се включва в Първата българска легия, а през 1876 г. с чета участва в Сръбско-турската война. Ранен е тежко, но оцелява. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Ильо Марков е командир на опълченска чета, която действа в Ловешко в тила на турската войска, а по-късно ръководи доброволчески чети, които действат в Дупнишко и Кюстендилско. Участва в освобождението на Кюстендил, а след това се насочва и към родния край. Малешевско обаче след Берлинския договор (1878 г.) остава в пределите на Османската империя, затова Ильо войвода се заселва в Кюстендил, но продължава да действа за освобождението на българските земи, останали под чуждата власт и участва в Кресненско-Разложкото въстание. Макар и вече в напреднала възраст (80-годишен) дядо Ильо Марков се включва и в Сръбско-българската война (1885 г.) и участва в сражения. Смелостта, героичните дела и несломимият му дух го превръщат в легенда приживе, а на погребението му се събира целият град.
 
✅ Името на Ильо Марков е отбелязано в картата „Руско-турска освободителна война, 1877-1878 г.“, където са показани основните райони на действие на българските чети, участвали активно във войната. Цялата карта ще откриете в ???? Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
 

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари