Блог категории

Нишко въстание (1841 г.)

Дата: 18 Апр 2020

Бунтовете на българите от северозападните български земи в началото на XIX век са предизвикани не само от турските своеволия, грабежи и терор над населението в района, но и заради революционни настроения, стимулирани от близостта на Сърбия, която по това време е с установена автономия. Бунтовният дух завладява околностите на Ниш и въстанието там избухва през 1841 г. То започва от село Каменица, като конкретен повод за избухването му е нахлуването на турци на Великден в църквата на селото и последвалото насилие. Едновременно с това племенникът на нишкия управител отвлича българска девойка, опитва да я застави да приеме исляма, а след като тя отказва я убива. Двете събития палят фитила на въстанието, което постепенно се разраства и обхваща Нишко, Лесковацко и Вранско. В него се включват хиляди българи, които макар и зле въоръжени, основно с вили, брадви и ножове, решително се впускат в сраженията. За няколко дни въстанието е смазано и започва погром. Ограбени и изгорени са 225 села, хиляди са избитите, а голяма част от живите бягат към Сърбия. Жером-Адолф Бланки, който е изпратен от френското правителство да направи проучване на положението в района, описва последствията от свирепото потушаване на въстанието в пътеписа си „Пътуване в България през 1841 г.“. С него той показва на европейската общност тежкото положение на българското население в пределите на Османската империя: „Срещнахме много изгорени къщи, изтръгнати овощни дръвчета, скитащи се деца, уплашени жени – навсякъде ужас и опустошение.“