През пролетта на 1304 г. край река Скафида се състои битка, която има важно значение за стабилизирането на българската държава след период на продължителна криза. Една срещу друга се изправят войските на цар Теодор Светослав и на византийския император Михаил IX Палеолог (съимператор с баща си Андроник II Палеолог). До битката се стига след като българският цар предприема настъпателна политика за възвръщане на територии и градове от Тракия и Южното Черноморие към българската държава. Първоначално в сражението византийската войска има преимущество и изтласква българската през реката. Увлечени в преследване, много от византийците се струпват на моста над реката, който предварително е подкопан от българите. Мостът се срутва, войниците, които са на него, се озовават във водата и в настъпилия хаос, голяма част от падналите се давят. Това помага на българите, които контраатакуват и стигат до победата. Българската войска продължава победоносно на юг и изпълнява плана за присъединяване на черноморските крепости. Византийците са принудени да признаят териториалните придобивки, подписан е мирен договор между двете държави, който е скрепен с брак между цар Теодор Светослав и дъщерята на Михаил IX Палеолог – Теодора. В замяна българите помогнали с хранителни припаси на византийската столица, чието население по това време е измъчвано от глад. Българо-визнтийският мир продължава до смъртта на Теодор Светослав през 1321 г.
Остави мнение/коментар