Дата: 05 Май 2020
Голяма част от разказите за българските хайдути, които се укриват в планините, опитвайки се да запазят своята свобода и да оказват съпротива на насилието на османската власт, са съвкупност от легенди и история. Така е и при Сирма войвода - една от прочутите жени-предводители на хайдушки чети. Тя е родена през 1776 г. в село Тресонче (днес в Северна Македония) и помага на семейството си и за женската и за мъжката работа вкъщи. Селото ѝ страда от разбойнически нападения, а при едно от тях е отвлечена най-добрата ѝ приятелка. Това събитие предизвиква бунта на младата Сирма и на Гергьовден, преоблечена като мъж, тя се присъединява към хайдушка група. Според преданията е избрана за войвода на дружината, след като надминала останалите с уменията си в различни съревнования. Дълги години Сирма води дружината в Дебърско, Кичевско и Крушевско и защитава народа от турски главорези и албански разбойнически банди. Има различни версии за това как и кога хайдутите разбрали, че ги води жена. Една от тях е, че това е станало чак към 1818 г., когато дружината се разпуснала, а Сирма се омъжила за байрактаря, завършвайки хайдушкия си начин на живот. Димитър Миладинов се среща с осемдесетгодишната Сирма и тя му разказва за живота си. В сборника „Български народни песни“ той включва и песен за Сирма войвода. Смелата жена умира на 88-годишна възраст, убита от турци.
Името на Сирма войвода е изписано в района, където тя е предвождала дружината си в картата „Хайдушко движение“. Цялата карта ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Все още няма коментари
Остави мнение/коментар