Великата обсада на Малта (1565 г.)

На 18 май 1565 г. започва т.нар. Велика обсада на Малта. Островът е обсаден от войските на Сюлейман Великолепни, а рицарите хоспиталиери, които държат малкия архипелаг, се надяват на помощ от Испанското кралство. Обсадата е връхна точка в противоборството между европейските християнски сили и Османската империя за господство в Средиземно море .
След като губят Додеканезите през 1522 г., които са под тяхна власт от XIV век, оцелелите от битката с османската войска рицари хоспиталиери остават без свое седалище и няколко години скитат из Европа. През 1530 г. те се преместват на остров Малта, предоставен им от императора на Свещената Римска империя. Сравнително пустият по това време остров е укрепен от рицарите, превърнат във флотска база и става заплаха за османските кораби. Централното му място в Средиземно море го прави стратегическа цел за османските завоеватели и през 1565 г. многочислена армия на османския султан обсажда и атакува острова. Рицарите успяват да отблъскват атаките и за няколко месеца унищожават значителна част от вражеските сили, които числено многократно ги превъзхождат. В началото на септември пристига подкрепление, водено от вицекраля на Сицилия. Османците, деморализирани от загубите и измъчвани от болести, бягат към корабите си и оттеглят обсадата. Това е последната епична битка на рицари кръстоносци, която се превръща в едно от най-известните събития в европейската история през XVI век. Успехът на рицарите носи голям престиж за ордена на хоспиталиерите, наричан също и Малтийски орден. Османците повече никога не обсаждат острова.

Османската обсада на Малта през 1565 г. е отбелязана в картата „Османската експанзия, 1521-1683 г.“. Цялата карта ще откриете в Исторически атлас на Югоизточна Европа.