Дата: 14 Юни 2020
На 14 юни 1853 г. в разцвета на силите си умира българският възрожденски художник Захари Зограф. За краткия си живот той създава впечатляващи творби, в които влизат множество църковни стенописи и светски портрети. Захари Христович Димитров е роден в Самоков през 1810 г. и е син на зографа Христо Димитров, основоположник на Самоковската художествена школа. Губи баща си, когато е едва на 9 години, и грижата за него поема по-големият му брат – Димитър, който вече е усвоил зографския занаят. Докато изучава семейния занаят Захари учи и в местното килийно училище, а от 1827 г. е ученик на Неофит Рилски, който оказва силно влияние върху мирогледа му. Младият художник развива таланта си и утвърждава името си на майстор, което му носи поръчки от много църкви и манастири, сред които Бачковски, Рилски, Троянски и Преображенски. Близо година и половина работи и във Великата Лавра на Атон. Прочутият майстор се счита за основоположник на българската светска живопис. В творбите си той вкарва елементи, които са извън традиционната църковна живопис, включително и негови автопортрети. Сред най-известните му творби е портрет на любимия му учител – Неофит Рилски. През пролетта на 1853 г. Захари Зограф е в родния си град, където пламва епидемия от тиф. Болестта довежда преждевременния край на живота на бележития творец.
Името на Захари Зограф е отбелязано до родното му място в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас, а също и в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.
Зографските школи по българските земи ще откриете в картата „Българска култура, XIX век“ от същите атласи.
Остави мнение/коментар