Дата: 09 Юли 2020
На 9 юли през 1868 г. край село Вишовград се води сражение между участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и изпратената срещу тях многобройна редовна турска войска. Това е трето поред сражение за четниците след като преминават Дунав и в него почти една трета от тях губят живота си. Сред тях е и габровецът Коста Евтимов. Той става хайдутин едва 22-годишен, след като баща му е убит от турски разбойници, и 4 години предвожда малка чета. През 1860 г. заминава за Апенинския полуостров, записва се доброволец към отрядите на италианския революционер Джузепе Гарибалди и участва наред с други българи в Похода на хилядата и сраженията на отряда. След завръщането си в родния край, Коста Евтимов участва в Хаджиставревата буна през 1862 г., а след разпръскването на въстаниците заминава на юг, за да помага и в гръцката борба срещу османците. През 1866 г. е един от българите, които вземат участие в Критското въстание и предвожда дружина в редица тежки сражения. На следващата година се записва във Втората българска легия, а след разпускането ѝ през април 1868 г. преминава от Сърбия в Румъния и става част от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която тръгва към Балкана за да вдига българите на общонародно въстание. Натрупал богат боен опит, Коста Евтимов, наричан от съратниците си Наполеон, дава живота си, сражавайки се за българската свобода в редиците на четата.
В картата „Националноосвободителни борби след 1856 г.“ е показан пътят на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (зелени стрелки) и някои от сраженията, които води, а също и районът на Хаджиставревата буна (в лилаво). Цялата карта и легендата към нея ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Пътят на четите от 1867 и 1868 г. са показани също и в карта от Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Остави мнение/коментар