Дата: 08 Окт 2020
През октомври 1207 г. под стените на Солун един от най-далновидните български владетели - цар Калоян, намира гибелта си. Няколко месеца по-рано императорът на Латинската империя Анри Фландърски (поел управлението след смъртта на брат си Балдуин I) и солунският владетел Бонифаций Монфератски се срещат и уговарят за общи действия срещу българите. На връщане от срещата обаче солунският владетел попада в българска засада в Родопите и е убит. Научавайки за неговата смърт, цар Калоян насочва войските си към Солун, за да го превземе. Градът е обсаден от българо-куманска войска, която се подготвя да атакува стените. До щурм обаче не се стига, заради внезапната смърт на българския цар. Съществуват няколко хипотези за смъртта на владетеля, най-разпространена от които е, че е станал жертва на болярски заговор и е убит в шатрата си от куманския военачалник Манастър. Предполага се също, че в заговора участват неговата жена и сестриният му син Борил, който впоследствие взема властта в царството. След смъртта на цар Калоян, който по време на управлението си централизира държавата, разширява територията ѝ и я налага като важен политически фактор в Европа, настъпва сериозна политическа криза.
Обсадата на Солун, както и други важни събития от периода на управление на цар Калоян, са показани на картата „България при цар Калоян, 1197-1207 г.“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Карта „България при цар Калоян и IV кръстоносен поход“ ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.
Стенна карта „България при цар Калоян, 1197-1207 г.“.
Остави мнение/коментар