Дата: 15 Фев 2021
15 февруари е национален празник в съседна Сърбия – Ден на държавността. На този ден сърбите честват избухването на Първото сръбско въстание срещу османската власт през 1804 г., а също и приемането на първата конституция на Сърбия през 1835 г. Въстанието избухва в Смедеревския санджак под водачеството на Карагеорги Петрович и е предизвикано от жестокостите на четирима еничарски дахии, управляващи своеволно областта. То е потушено до края на 1813 г., но две години по-късно избухва Второто сръбско въстание, с което сърбите достигат до установяване на автономия. На 15 февруари 1835 г. в Крагуевац е приета първата конституция на Княжество Сърбия, която обаче е отменена само 55 дни по-късно под натиска на Великите сили с оглед на това, че Сръбското княжество все още е васално на Османската империя. Въпреки отмяната, за сърбите тя има важно значение, защото изразява стремежите им за национална еманципация. След Руско-турската война (1877-1878 г.) Сръбското княжество получава своята независимост.
Днес Република Сърбия е разположена на площ от 77 474 кв.км, основно на Балканския полуостров и е без излаз на море. Релефът ѝ е разнообразен - богати плодородни равнини на север, хълмист в централните части и планински на юг. Климатът е умерено-континентален. Основни природни ресурси са нефт, природен газ, въглища, желязна руда, мед и цинк. Населението на Сърбия е ок. 6,97 млн. души, равномерно разпределено в по-голямата част от страната. Официалният език е сръбски, а преобладаващата религия – православно християнство. Най-голям град в страната е столицата Белград с 1,2 млн жители. В сръбската икономика най-голям дял заема сектора на услугите, който представлява две трети от общия брутен вътрешен продукт (БВП). Сред най-силните отрасли в индустрията им са автомобилостроенето и производството на машинни части, а основните земеделски култури, отглеждани в страната са царевица, пшеница, захарно цвекло. От 2014 г. Сърбия е кандидатка за членство в Европейския съюз.
Началото на Първото сръбско въстание е отбелязано в картата „Сръбски въстания“. Цялата карта ще откриете в 
Исторически атлас на Югоизточна Европа.
Природогеографска карта на Балканския полуостров ще откриете в Атлас на света.
Остави мнение/коментар