Дата: 19 Фев 2021
През 1762 г. в Зографския манастир в Света гора Паисий Хилендарски завършва своето необикновено съчинение „История славянобългарска“, което ще окаже голямо влияние върху българския дух и съзнание. За него монахът години наред събира исторически сведения и материали, които да опише за сънародниците си, обезверени и отчаяни от тежкото си битие. Подбира славни факти от българското минало и съставя история, която го възвеличава, за да повдигне самочувствието на народа, угнетен от чуждата власт. В „История славянобългарска“ Паисий разказва за политическата мощ на средновековната българска държава, за българските военни победи, за славянските просветители. Съчинението му призовава българите да не се срамуват от своя произход, а да се гордеят със своя род и език. След завършването на „Историята“, за да достигне до повече хора Паисий сам се заема и със задачата да я разпространява по българските земи сред будните хора. И ефектът от това идва бързо, защото четивото се разнася навред, първият му препис е направен още през 1765 г., а разпространението и умножаването на преписите продължава дълго след смъртта на монаха. Контрастът между славното минало, описано в „Историята“, и тежкото безрадостно настояще, възпламенява в българите порив да се борят за свобода, да се борят да живеят в независима страна, каквато са имали и за каквато имат своето историческо право. Заспалият дух на народа започва да се пробужда.
Завършването на „История славянобългарска“ е отбелязано в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
А също и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Остави мнение/коментар