Първо търновско въстание (1598 г.)

В разгара на поредната война между Хабсбургската монархия и Османската империя, т.нар. Дълга война (1591/1593-1606 г.), в българския народ отново се пробужда надеждата. че свободата е възможна. Разклащането в силите на Османската империя в края на XVI век веднага се отразява и на българите под формата на силен данъчен натиск и набиране на еничари. Това засилва недоволството им и вдъхновени от успехите на Хабсбургите и техните съюзници, будни българи започват да се организират за общи действия срещу чуждото подтисничество. В Северна България е изградена организация, която привлича все повече българи, готови да се вдигнат на бунт. Главни организатори на бунта са никополският търговец Тодор Балина, търновският архиепископ Дионисий Рали и дубровнишкият търговец Павел Джорджевич. Тримата опитват да получат и външна подкрепа, като за целта преговарят във Влахия, Трансилвания и Прага. След договорената помощ в българските земи тече усилена подготовка и когато през 1598 г. влашкият княз Михаил Храбри отново преминава Дунав и превзема градове по пътя си, бунтовниците решават, че е настъпил часът за начало на борбата и в Търново обявяват въстание. Така започва Първото търновско въстание - най-значителният опит за борба на народа ни през XVI век. Българската столица, макар и за кратко, е освободена. Сведенията за хода и обхвата на въстанието са оскъдни, но е ясно, че обещаната помощ от австрийския император не идва и въстаниците трябва да се справят със собствени сили. Османска редовна войска се насочва към Търново и го превзема. Много от въстаниците са избити, мирното население също е подложено на жесток терор, което предизвиква силна бежанска вълна към Влашко. Тодор Балина и Дионисий Рали успяват да избягат на север от Дунав. Макар и бързо потушено, Първото Търновско въстание дава ясен знак, че българите не са се примирили с чуждата власт и ще продължат да търсят възможности да ѝ се противопоставят.

 Центърът и приблизителния обхват на Първото търновско въстание, както и действията на влашки княз Михаил Храбри, са показани на картата "Антиосманска съпротива до края на XVI век". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.