Бесарабските българи

 Историко-географската област Бесарабия, разположена между реките Прут и Днестър, днес влиза в границите на Молдова и Украйна. Българи населяват областта още от ранното Средновековие, но големите бежански вълни към областта започват в края на XVIII и продължават през XIX век, когато населението живее под тежкото бреме на османската власт. По време на Руско-турските войни от този период, българи участват като доброволци в руската армия, подкрепят с въоръжени отряди действията на войската, а и обнадеждени от чуждите сили, вдигат въстания срещу османската власт. След потушаването на въстанията и след приключването на войните, отмъщението за населението от страна на турската войска е страшно. Бягайки от тежките последствия хиляди българи напускат домовете си, търсейки спасение във Влашко, Сърбия, Банат и Бесарабия. Повече от 400 000 са преселниците към Бесарабия, като най-голямата вълна към областта е след Одрински мирен договор от 1829 г. Векове наред българите там запазват българското си самосъзнание, пазят българските традиции, обичаи и дух. Днес в Бесарабия по официални данни българите са около 230 000 души, като мнозинството от тях са в границите на Украйна, въпреки че по-голямата част от територията на областта попада в Молдова. Неофициално те са в пъти повече. 

 На картинката са показани части от четири карти с основните бежански потоци към Бесарабия по време на турското робство. 

Първата карта (горе ляво) е „Борбите на българите през XVIII век“, на която са показани бежанските потоци по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. и особено след оттеглянето на войските, а също и в резултат на кърджалийските набези.

Втората карта (горе дясно) - „Борбите на българите в началото на XIX век“, показва масовото изселване на българи през Руско-турската война от 1806-1812 г., като специално към Бесарабия е и част от руската стратегия за заселване на повече християнско население там. След края на войната областта влиза в границите на Руската империя.

Третата карта (долу ляво) е „Борбите на българите, 1821-1839 г.“. На нея са показани както изселванията в резултат на избухналите въстания, така и големия поток бежанци, предимно от източните български земи, където са главните бойни действия през Руско-турската война от 1828-1829 г., от които мирното население страда.

 Четвъртата карта (долу дясно) – „Националноосвободителни борби, 1839-1856 г.“ включва преселническите вълни след Нишкото (1841 г.) и Видинското въстание (1850 г.), както и от Добруджа към Бесарабия през Кримската война от 1853-1856 г., когато турците извършват погроми над християнското население там, след оттеглянето на руските войски от Влашко и Молдова.

 Всички карти са част от  Атлас по история и цивилизация за 10. клас.