Димитракиева буна (1856 г.)

Макар че Кримската война (1853-1856 г.) завършва със загуба за Руската империя, на която българите възлагат надежди за достигането на своята национална независимост, те не се обезкуражават и продължават бунтовническите си акции срещу подтисническата османска власт и след войната. Един от бунтовете, последвали войната, е т.нар. Димитракиева буна от май 1856 г., организирана във Видинския край. За главен неин ръководител е определен Димитър Петрович, който за участието си и заслуги в Кримската война е награден с орден за храброст. Щабът на бунта е в Раковишкия манастир, където е изготвен и план за действие. Целта на организаторите, сред които е и революционера от Ломско - Иван Кулин, е да привлекат вниманието на Европа към българския политически въпрос. Агитацията за въстание обхваща близките села и решени на борба, въстаниците се организират да поведат населението на 12 май. Заради предателство, на 18 май събралите се в местността Влаовичка могила край село Влахович (дн. Подгоре) въстанически сили, наброяващи 400-500 души, неочаквано са нападнати от редовна турска войска. Слабовъоръжените бунтовници са разбити и разпръснати. До края на месеца Димитър Петрович продължава да броди в Стара планина с чета от 20-30 души, а после преминава в Сърбия. Въпреки неуспеха си, Димитракиевата буна дава поредния знак към Висока порта, че българското население е решено да се бори за свободата си, дори да не среща външна подкрепа и опитите му да изглеждат обречени на неуспех, срещу силата на империята.

 Районът, обхванат от Димитракиевата буна е показан  с лилава щриховка в картата "Националноосвободителни борби, 1839-1856 г.". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.