Дата: 24 Май 2020
В деня на българската просвета и култура да си припомним за един от родните будители, който дава своя значителен принос именно за книжовността на народа - Христо Груев Данов.
Роден е през 1828 г. в град Клисура и там учи първоначално в местното килийно училище. След това продължава образованието си в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица, където негови учители са видните просветители Найден Геров и Йоаким Груев. От 1849 г. започва учителската дейност на Христо Данов. Той не само преподава, но и се заема с основаване на училища. В Стрелча основава първото неделно училище, а в Перущица и Клисура открива класни училища. Работата като преподавател му показва масовата нуждата от разпространение на учебни помагала и книги, което го насочва към книгоиздателска дейност. През 1857 г. заедно с двама съдружници учредява в Пловдив "Дружествена книговезница", която прераства в издателство с клонове в още четири български града. Освен много книги и съчинения на български език, издателството отпечатва учебници и разнообразни помагала, за да снабдява училищата, способствайки по този начин за повдигане на нивото на образование в тях. Христо Данов издава и първите стенни географски карти в България. През 1874 г. открива печатница във Виена, която след Освобождението пренася в Пловдив, където продължава още по-активна дейност и където е отпечатван и първият общобългарски вестник - „Марица“, по европейски образец и с голямо влияние над населението. В периода 1896-1899 г. е градоначалник на Пловдив, за която длъжност се отказва от полагащата му се заплата. Осигуряването на повече възможности за четене, образоване и информиране е важен елемент от общественото развитие, затова заслугите на Христо Г. Данов към българския народ в динамичното време на годините преди и след Освобождението са толкова значими.
В картата „Българска култура, XIX век“ са отбелязани местата на издаване на български книги, както и на български вестници и списания. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Остави мнение/коментар