Битката при Косово поле (1389 г.)

На 15 юни 1389 г. в местността Косово поле край Прищина в голяма битка сърбите, подкрепени от християнски съюзници, се изправят срещу войската на османските завоеватели. След битката при Черномен (1371 г.) османците завоюват все повече територии от Балканския полуостров и много от владетелите на разпокъсаните земи стават техни васали. Набиращата сила експанзия е забавена от княза на Моравска Сърбия - Лазар Хребелянович, когато той успява да победи войските на султан Мурад I в битка край Плочник през 1387 г. На следващата година султанът подготвя нов поход, който обаче не е осъществен, заради отказа на цар Иван Шишман и добруджанския деспот Иванко да му предоставят войски. Така се стига до лятото на 1388 г., когато Мурад I лично оглавява армията си към Сърбия. Разбирайки за наближаването на османците, княз Лазар събира войска, подкрепен от косовския владетел - Вук Бранкович и войски от босненския крал Твърдко I. Към тях се присъединяват и българи. Двете армии се срещат на Косово поле, като в първата фаза на битката сърбите притискат силно противника и Мурад I е убит. Командването на османските войски е поето от сина му - Баязид, който успява да заздрави редиците и да предприеме контраатака. Сръбският княз също пада убит. Битката приключва и войските се оттеглят след тежки загуби. Победител е трудно да се определи, но в крайна сметка резултатът за сърбите, които са хвърлили цялата си военна сила, е пагубен. Наследникът на княз Лазар - Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски султан Баязид I и по-късно с войските си допринася за османските победи в битката при Ровине (1395 г.) и битката при Никопол (1396 г.), а също така се бие и срещу монголите в битката при Ангора (1402 г.).

Битката при Косово поле е показана в картата "Османското нашествие,1354-1402 г.". Цялата карта ще откриете в   Исторически атлас на Югоизточна Европа.