Дата: 15 Авг 2020
На 15 август 1096 г. започва Първият кръстоносен поход, организиран и воден от благородници от различни части на Европа, за освобождаване на Светите земи от мюсюлманското управление. Призивът на папата към християните да се отправят на въоръжен поход към Йерусалим, отправен по време на събора в Клермон ( 1095 г.), достига до всички социални класи. Първата вълна кръстоносци, откликнали на този призив, са хиляди недобре организирани, предимно бедни християни, които грабят населението по пътя си. Този т.нар. Народен кръстоносен поход бързо е разбит от селджуките в Мала Азия. Едновременно с това е организирана голяма рицарска армия под предводителството на Годфроа Булонски, Раймон Тулузки, Робер Фландърски и други видни благородници, която потегля на поход на празника Успение Богородично (15 август). Рицарите и техните последователи постигат впечатляващ успех. Ключовите моменти от похода, след прехвърлянето му в Мала Азия, са кръстоносните успехи в обсадата на Никея, битката при Дорилеон, обсадата на Антиохия и накрая – превземането на Йерусалим, подсигурено малко по-късно от победата в битката при Аскалон. Първият кръстоносен поход завършва победоносно през 1099 г. В Светите земи са създадени четири държави на кръстоносците, участващите рицари са считани за герои, а престижът на папството нараства. Походът благоприятства развитието на търговията и културния обмен между Запада и Близкия Изток.
Първият кръстоносен поход е показан с червени стрелки в картата „Кръстоносни походи, I-III“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 6. клас.
Карта „Балканите и първите кръстоносни походи“ ще откриете в Исторически атлас на Югоизточна Европа.
Стенна карта “Кръстоносни походи, XI-XIII век“.
Остави мнение/коментар