Бунтът на Нестор (1074 г.)

Скоро след въстанието на Георги Войтех срещу византийската власт, в същите условия на отслабване и криза в империята, в българските земи започва още един бунт. Управляваната от Михаил VII Дука Византия е потънала във финансови затруднения. За да се справи с кризата, неговият министър Никифорица увеличава данъците в империята и отрязва данъчните привилегии и помощите, отпускани на населението край Дунав за отбрана на границата. По това време Подунавието (тема Паристрион) е под ударите на нашествия на варварски племена от север. Данъчната политика буди недоволството на българското население в района на Доростол (Силистра) и става повод за вдигане на бунт през 1074 г. Въстаналите българи влизат в съюз с печенеги, а за да се справи с бунта, за управител на Паристрион е назначен българският болярин Нестор. Бунтът обаче се разраства, а Нестор не само че не омиротворява сънародниците си, но и решава да ги оглави. Подкрепен от печенегите, той нахлува в земите на юг от Балкана и достига чак до Константинопол, където предявява искания да му бъде предаден Никифорица. Византийците обаче успяват да посеят раздор между българи и печенеги, което принуждава Нестор да изтегли бунтовническите сили отново на север към Дунав. Колко още са продължили бунтовете в тази част на българските земи, както и каква е съдбата на водача им, е неизвестно.

 Центърът и районът на бунта на Нестор (зелена щриховка) са показани в картата "Българските земи под византийска власт". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

 Стенна карта  "България под Византийска власт".