Река Сау Франсиску

Река Сау Франсиску е най-дългата река, която тече изцяло на територията на Бразилия, и четвъртата по дължина в цяла Южна Америка. Извира от планините Канастра в югоизточния бразилски щат Минас Жерайс, тече на север през безводната савана, където е важен голям източник на питейна вода за населението през цялата година, и след смяна на посоката на изток се влива в Атлантическия океан. Тя минава през пет щата, като пресича региони с най-разнообразни природни условия, а на нея са разположени шест водноелектрически централи.

Преди колонизацията местното население наричало реката „Опара“, което означава нещо като „река-море“. Сау Франсиску е открита за европейците на 4 октомври 1501 г. от италианския мореплавател Америго Веспучи по време на експедицията му под португалски флаг от 1501-1502 г. Името, което той ѝ дава, слизайки на брега в близост до нейното устие, е в знак на почит към Свети Франциск от Асизи, честван на тази дата. По-късно французи и нидерландци правят неуспешни опити да се заселят на брега близо до устието на реката. В крайна сметка речният басейн става част от португалските колониални владения. Реката се превръща във важен път за пренос на злато и други природни ресурси от бразилските земи към брега на океана, откъдето поемат към Португалия. Любопитен факт е че през 1865 г. известният британски пътешественик, изследовател и писател Сър Ричард Франсис Бъртън прави проучване на Бразилското плато, спускайки се с кану по река Сау Франсиску от извора почти до устието. Изследванията си той описва в книгата „Бразилските планини“.

 Река Сау Франсиску е отбелязана на картата "Бразилия и Аржентина". Цялата карта ще откриете в  Атлас по география и икономика за 5., 6. и 7. клас.