Боевете край Белоградчик (1885 г.)

На 18 ноември (6 ноември по стар стил) 1885 г. край Белоградчик се водят едни от решаващите боеве за Северния фронт по време на Сръбско-българската война. Районът около Белоградчик е един от отбранителните участъци на северозападната ни граница. Заради стратегическото си положение в този край на Балкана, Белоградчишката крепост е важна цел за сръбското командване. Към нея е насочено дясното крило на Тимошката сръбска армия. В подкрепа на белоградчишкия гарнизон командващият Северния отряд, капитан Атанас Узунов, изпраща три доброволчески чети начело с поручик Панайот Дворянов. Дворянов организира отбраната на крепостта и на 18 ноември посреща врага западно от Белоградчик заедно с отряда на поручик Стефан Чолаков. Част от доброволческите чети нападат сръбската пехота от засада. След завързалите се боеве сърбите се оттеглят с бягство, а на следващия ден са отблъснати и частите, наближаващи от юг. Макар и с повече от двойно числово превъзходство, сръбските части търпят поражение и плановете на командването им се объркват. През това време Видин се подготвя за предстоящата обсада.

Боевете край Белоградчик са отбелязани в картата "Сръбско-българска война, 1885 г.". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас, а също и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.

Стенна карта  "Съединение на България и Сръбско-българска война, 1885 г.".