Дата: 28 Дек 2020
На 28 декември 1924 г. край село Вълчитрън, докато обработват земята за лозето си, трима братя случайно попадат на едно от най-древните тракийски съкровища, открити в българските земи. Лопатите им стигат голям, тежък съд, в който са събрани още предмети. Братята не предполагат, че откритите потъмнели съдове са златни и дори ги закачат на мегдана в селото, където остават за през нощта. На следващия ден ги прибират, а най-големият съд дори послужил за копаня на прасето на единия от братята. Преди държавните органи да установят действителната стойност на откритието, някои от предметите са повредени.
Вълчитрънското съкровище е датирано от XIV-XIII век пр.н.е. и се състои от 13 златни предмета с общо тегло 12,5 кг. Предметите са различни - един голям овален съд с дръжки, седем похлупака с луковични дръжки отгоре, четири чаши с високи дръжки и един скачен триделен съд. Именно триделният съд е най-интересният и загадъчен предмет от съкровището. Съставен е от три листовидни съда, свързани с тръбички и обща дръжка и се предполага, че заедно с целия сервиз е служел за религиозни ритуали на тракийски жрец. Съкровището е изработено с невероятно майсторство и техника и е сред най-впечатляващите паметници на тракийското изкуство.
Вълчитрънското съкровище е отбелязано в картата "Ранна Тракия". Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 5. клас.
Стенна карта "Ранна Тракия. Одриско царство".
Остави мнение/коментар