Остров Света Елена

Остров Света Елена се намира в южната половина на Атлантическия океан на почти 2000 км отстояние от най-близкия африкански бряг. Той е част от британска задморска територия заедно с островите Възнесение и Тристан да Куня. Разположен е на площ от 121,8 кв.км и до отварянето на Суецкия канал е бил важна спирка за корабите, пътуващи от Европа към Азия и обратно. Най-популярната версия за откриването му за европейците е свързана с галисийския мореплавател на португалска служба Жуау да Нова. Според нея той открива острова на 21 май 1502 г. връщайки се от Индия към Португалия и му дава името Света Елена в чест на Елена Константинополска. Жуау да Нова е командир на Третата португалска експедиция до Индия (1501-1502 г.), която има изцяло търговска мисия - да зареди подправки от Индия. След откриването му необитаемият остров става важна спирка за корабите за снабдяване с продукти и вода. Португалците не го колонизират и от средата на XVII век той е управляван от Британската източноиндийска компания. Любопитен факт е, че през 1815 г. френският император Наполеон Бонапарт е изпратен в изгнание на Света Елена и остава там до смъртта си. Малка част от острова, в която се намират къщите, в които е живял Наполеон, и долината с неговия гроб, принадлежи на Франция. Днес населението на острова е около 4,4 хил. души.

 Остров Света Елена е отбелязан в стенната  Политическа карта на света.