Хаджиставрева буна (1862 г.)

Само шест години след бунта на дядо Никола Филиповски (1856 г.) в Търновско отново започват дейности за подготовка за въстание. Това става след създаването на Първата българска легия в Белград от Георги Раковски, като въстанието е част от плана му за освобождение на България. Задачата за подготовката и вдигането на бунта Раковски дава на хаджи Ставри Койнов, негов довереник, който има опит в бойни действия от участието си в Кримската война (1853-1856 г.). Той намира съмишленици главно в Търновско и Габровско. Съзаклятниците разчитат на подкрепа от легията и от сръбски войски, които да се насочат към тях след сраженията, които водят край Белград. Целта е старата българска столица да бъде освободена и да се обяви създаването на свободна българска държава. Макар че има разногласия сред въстаниците за началото на въстанието, в крайна сметка в средата на юни 1862 г. хаджи Ставри събира чета от близо 100 души и тръгва към Балкана в опит да се събере с другите организирани чети. Турските власти вземат бързи мерки, преследват и разпръсват бунтовниците. Повечето от четниците са заловени и изпратени на заточение. Опитът да се повдигне голямо въстание е неуспешен, но Хаджиставревата буна оставя своята историческа следа в поредицата революционни прояви на българското население, което търси своя начин да отхвърли чуждия гнет.

Районът на действие на Хаджиставревата буна е показан с лилав цвят в картата "Националноосвободителни борби след 1856 г.". Цялата карта ще откриете в новото ни издание   Атлас история на България.