Битката при Босненските планини (926 г.)

След успешните военни кампании на цар Симеон Велики срещу маджари, византийци и сърби, към края на управлението му идва и едно неочаквано поражение - битка при Босненските планини. За да отклони погледа на българския цар от Константинопол, византийската дипломация настройва хърватския крал Томислав да действа като техен съюзник. Хърватското кралство, което е западен български съсед след териториалните разширения на Симеон и анексирането на Сърбия, е силна държава по това време. За да сложи край на съюзническата подкрепа, която хърватите оказват на Византия, Симеон решава да започне война с кралството. През 926 г. българска войска се насочва към границата между двете държави. Войските се срещат в битка край Босненските планини в близост до река Дрина. Хърватската войска, която е предвождана лично от Томислав, успява да се възползва не само от голямото си числово превъзходство, но и от особеностите на планинския терен, нанася тежко поражение на българите. Единствената битка, която цар Симеон губи, води до укрепване на хърватската държава, но не и до териториални изменения. Войната приключва на следващата година с посредничеството на римския папа Йоан X. 

 Битката при Босненските планини е показана в картата "България при цар Симеон Велики, 893-927 г.". Цялата карта ще откриете в новото ни издание  Атлас история на България.