Йордан Хаджиконстантинов - Джинот

 На 22 август 1882 г. във Велес умира българският просветен деец и книжовник Йордан Хаджиконстантинов. Той посвещава живота си на развитието на светското народно образование в македонския край и с дейността си се нарежда сред будителите от Българското възраждане. Роден е във Велес, където първоначално учи в местното килийно училище, след това продължава образованието си в Самоков и Солун. Завръща се в родния град като учител, а по-късно преподава и в Скопие, Тетово и Прилеп. През цялата си учителска дейност той опитва да прилага съвременни педагогически практики и да наложи говорим народен език в училищата, заради което е в постоянен конфликт с местното гръцко духовенство, което всячески се опитва да му попречи. Заради обвинения от гръцки митрополит, който се бори срещу българщината в епархията си, през 1861 г. Йордан Хаджиконстантинов е изпратен на заточение в Мала Азия и в резултат на изтезания губи едното си око. След три години в заточение, българинът, който е наричан по прякор "Джинот", се завръща в родния край и отново се захваща с преподавателска дейност. В свои публикации във вестници и списания той категорично се определя като българин: 
"И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм."
Въпреки това в северномакедонската историография е възхваляван като македонски просветител и радетел на македонския език.

 Името на Йордан Хаджиконстантинов - Джинот е отбелязано до родното му място в картата "Български будители, XVIII-XIX век". Цялата карта ще откриете в новото ни издание Атлас история на България.