Христофор Жефарович

Българският книжовник, зограф и духовник Христофор Жефарович е сред по-малко познатите личности от периода на Българското възраждане, въпреки заслугите му. Роден е около 1690 г. в Дойран в семейство на свещеник и самият той поема по пътя на духовенството. Високообразованият монах търгува с религиозни книги и предмети и рисува. През 30-те години на XVIII век създава стенописи в манастирите Боджани (в днешна Сърбия) и Шиклош (Унгария), както и икони за църквата „Свети Николай“ в Кожани (Гърция), а през 40-те години започва да се занимава главно с гравюра. Автор е на няколко книги, но с най-голямо значение от тях е публикуваната през 1741 г. във Виена „Стематография“. Тя е написана на църковнославянски език и съдържа гербове на държави, включително и България, на области и градове, заедно с пояснителни текстове към тях, литографии на светци и царе. Изданието е съставено въз основа на едноименното произведение на хърватина Павел Ритер-Витезович, написано на латински език. „Стематографията“ на Жефарович е насочена към духовното пробуждане не само на българите, но и на другите християнски народи на Балканите, страдащи от тежката османска власт и все повече забравили за славното си минало. Тя оказва влияние и върху автора на „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски, и като цяло върху българската възрожденска култура, служейки дълго време за образец за изписване на български хералдически символи. Превръща се във важен извор за историята на Балканите. Въпреки че е деец на илиризма, Христофор Жефарович определя себе си като радетел на българското отечество. Умира на 18 септември 1753 г. в манастир в Москва.

 Името на Христофор Жефарович е изписано до родното му място в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта, в която са отбелязани и места на издаване на важни за Българското възраждане книги, включително и „Стематографията“, ще откриете в  Атлас история на България.