Александър Екзарх

На 27 септември 1891 г. завършват дните на видния български общественик и будител Александър Екзарх. Роденият в Стара Загора през 1810 г. Александър Стоилов Боев произхожда от заможно семейство, което му дава възможност да се образова в различни европейски градове - Букурещ, Будапеща, Мюнхен и Париж. Той е сред първите ни възрожденци, които говорят на Запад за българския народ. След потушаването на Нишкото въстание през 1841 г., Александър Екзарх дава гласност сред западноевропейските държави на жестокостите, извършени от турците, с цел да се окаже натиск над Високата порта и да се подобри положението на българите. Успява да издейства помощ от Русия за българското образование, с която подпомага създаването на училища в редица български селища. Повече от 10 години е главен редактор на едно от най-значимите издания на българския възрожденски печат - "Цариградски вестник". Александър Екзарх е деен участник в борбата за независима Българска екзархия и е с големи заслуги за създаването на българската църква „Свети Стефан” в Истанбул. В периода 1866-1878 г. заема пост в посолството на Османската империя в Париж. След Освобождението на България, той е сред кандидатите за първи княз на страната. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия се оттегля от активен политически живот и до смъртта си остава да живее в София.

 Името на Александър Екзарх е отбелязано до родното му място в картата "Български будители, XVIII-XIX век". Цялата карта ще откриете в  Атлас История на България.